jump to navigation

Стоицизмът – паметника на жертвеното съзнание

цялостностДа сме търпеливи,смирени и вечно чакащи  – паметника на Стоика и Жертвеното съзнание и,ако в “миналото” е бил нужен,то еволюцията и Истината са във вечна промяна…Задуха Вятъра на Промяната …излизане от дуалното съзнание на жертвата,която смята,че на нея и’ се случват “нещата” …на “човешкото добро” ,което не е Истинското ДОБРО…Само ,когато слеем 2 -те Енергии – центростремителна-свиване,индивидуалност,отблъскване…”издишване”  и пр.,наречена “тъмнина” и центробежна – разширяваща,отдаваща,”вдишване”,приемане и Любов,можем да постигнем собствения си вътрешен Баланс и здравословни граници в една реалност на 3/4 Д Съзнание…,където 1+1=3,защото сбора винаги е повече от частите му….Това означава,че тъй като ние сме Твореца на собствената си реалност- Избираме от вече Сътвореното,чрез нашите мисли,вярвания и убеждения,независимо дали осъзнато или не, си поднасяме ситуации и други версии на нас самите,в различни нива на осъзнатост,за да се научим да Избираме и да Действаме,според предпочитанията си ,подходящи за нашето развитие и израстване,да се научим да казваме освен-ДА и да приемаме ,така също и НЕ и да не приемаме “нещо или някой аспект”,който,като осъзнатост ,не ни е релевантен повече…В такива ситуации,се отработва и “Вината” – да не  се чувстваме “виновни”,ако заявим собствената си истина и предпочитания,защото защо винаги искаме да изглеждаме “добри” в очите на “другите”? – да ни ценят и одобрявят,което ни дава активи и ни прави значими,подхранвайки единствено “маската на его-личността ни”което е жертвеното/фалшиво “добро” и така потъпкваме и потискаме “себе си-такива,каквито сме”… Така са ни дресирили да се потискаме и да бъдем “добри”,че не си даваме възможност да се опознаем истински и да се изразим свободно и естествено,защото веднага следват “етикети”,”определения”,съмнения….” поправки и заключения” от “вещите умници”… в един илюзорен,отразен свят обусловен от наложени правила и “закони” на човека, с малко “ч”…Тъжно…много тъжно…Затова,аз за себе си съм избрала да казвам и НЕ,когато и на когото ми е нужно… ,защото най-важното е Ние самите да се Обичаме,без да се потискаме и напрягаме,а да се отпускаме и приемем,такива,каквито сме,в едно със светлината-положителната,”мъжката”,центробежна енергия и тъмнината- отрицателната/центростремителна,”женската”,без разделение,а в Баланс и Цялостност…това е и Съзнание на Единство/Любов-Мъдрост,което всеки постига сам за себе си,индивидуално ,след което може и да го споделя,общувайки в доверие и откритост с релевантен партньор за взаимни изследвания и развитие.